Какво представлява регистърът?
Министерството на земеделието и храните трябва да създаде и поддържа цифрови географски данни за площите с:
- 🍎 трайни насаждения;
- 🍅 оранжерии;
- 🌱 парници.
Това няма да бъде просто списък с имена на земеделски производители. Системата ще съдържа географска и техническа информация за самите площи и съоръжения.
При трайните насаждения ще се събират данни за:
- местоположение и площ;
- вида и сорта на отглежданите култури;
- годината на създаване на насаждението;
- разстоянието и схемата на засаждане;
- възможностите за напояване;
- наличие на противоградова защита – например мрежи и наземни генератори;
- други характеристики на насаждението.
Няма да се включват дървесни култури с кратък цикъл на ротация.
За оранжериите ще има информация за:
- местоположение;
- площ;
- разрешение за ползване или документ за собственост;
- вида на покритието на конструкцията;
- наличие на водоснабдяване;
- електроснабдяване;
- отопление;
- вентилация;
- други съпътстващи системи и характеристики.
За парниците:
- местоположение;
- площ;
- разрешение за ползване или документ за собственост;
- покритие на конструкцията;
- други атрибутивни данни.
Защо се създава?
Основната идея е държавата да има много по-точна картина какво реално се произвежда на терен.
МЗХ посочва две основни цели:
1. По-добра проследимост на подпомагането
Да може да се проследява какви площи и производства стоят зад заявленията за подпомагане.
2. По-добро планиране на бюджетите
Данните могат да се използват при планирането и разпределението на средствата по финансовите интервенции.
Тоест идеята е постепенно да се премине от ситуация, при която основната информация идва от декларираното от кандидата, към по-пълна цифрова картина на реалното производство.
Ще се използва ли за проверки?
Да.
Предвидено е цифровите данни да могат да се използват от Държавен фонд „Земеделие“ при административни проверки.
Това е важно за производителите, защото информацията от регистъра може да се съпоставя с данните в заявленията за подпомагане.
Например при заявена площ с овощна градина ще може да има информация за:
къде се намира → колко е голяма → какъв вид/сорт е → кога е създадена → има ли напояване → каква е схемата на засаждане.
А как ще бъде създаден регистърът?
Предвижда се МЗХ да създаде цифровите географски данни до една година от влизането на закона в сила. След въвеждането им ДФЗ и други компетентни структури трябва служебно да въведат наличните документи и информация от извършени проверки.
Предвидена е и инвентаризация на съществуващите площи.
По първоначално заложения график тя трябваше да се извърши до 31 май 2026 г. чрез проверки на място. Проверката трябва да се извършва в присъствието на собственика или негов представител.
За резултата от проверката се предвижда констативен протокол, който удостоверява информацията за съответните трайни насаждения, оранжерии и парници.
Какво означава това за земеделците?
Тук е най-съществената част.
Регистърът е замислен така, че да даде възможност за по-прецизно разграничаване между заявена площ и реално съществуващо производство.
В мотивите и публичните обсъждания около промяната се поставя въпросът за ограничаване на практиките за заявяване на площи без реално производство. МЗХ също посочва необходимостта от по-ясна проследимост и ограничаване на заявяването на площи без реално производство.
Това означава, че за производителите на плодове и зеленчуци ще става все по-важно насаждението или съоръжението действително да съществува и да отговаря на декларираните характеристики.
Връзката с „реалните производители“
Тук трябва да се направи едно важно разграничение.
Самият регистър не означава автоматично, че всеки записан в него ще получава субсидия или че всеки незаписан автоматично ще бъде санкциониран.
Той е инструмент за контрол, проследимост и администриране на подпомагането.
Отделните интервенции имат свои условия за допустимост – например изисквания за култура, площ, агротехнически мероприятия, реализация на продукция и други. Например при някои интервенции за плодове, зеленчуци и оранжерийно производство вече има изисквания за минимални агротехнически мероприятия и доказване на добив/реализация.
Затова регистърът по-скоро ще бъде още един слой контрол и информация, който да подпомага прилагането на тези правила.
Какво може да се промени за бюджета?
Идеята е бюджетите по интервенциите да могат да се планират на базата на по-точни данни за реално съществуващите площи и производства.
Това е особено важно за секторите „Плодове и зеленчуци“, където различните производства имат различна структура, инвестиции и разходи.
Официално МЗХ свързва цифровите данни именно с по-добрата проследимост на подпомагането и планирането на средствата за финансовите интервенции.
Има връзка и с Взаимоспомагателния фонд
Това е още един важен момент.
Регистърът не се разглежда изолирано. Законодателните промени го поставят редом до Взаимоспомагателния фонд като инструмент за управление на риска при природни бедствия, болести, вредители и други неблагоприятни събития.
Това е логично, защото при настъпване на щета трябва да има надеждна информация:
какво производство съществува → къде се намира → каква площ заема → каква култура е засадена → какви характеристики има.
Така цифровата база може да бъде полезна и при оценяване и администриране на щети, когато се прилагат механизмите за управление на риска.
Най-важното за фермерите
📌 Трайни насаждения, оранжерии и парници ще бъдат обхванати от цифрова база данни.
📌 Ще се събира не само площ, а и подробна информация за производството и съоръженията.
📌 Данните ще могат да се използват от ДФЗ при административни проверки.
📌 Предвижда се проверка на място и официален констативен протокол за наличните площи и съоръжения.
📌 Целта е да има по-добра проследимост на подпомагането и по-точно планиране на бюджетите.
📌 Системата е насочена и към ограничаване на заявяването на площи без реално производство.
📌 За земеделците това означава по-голямо значение на реалното състояние на стопанството и съответствието между декларираните и действителните данни.
📌 Важно: конкретният ред за създаване, поддържане, достъп и използване на данните трябва да бъде уреден с наредба на министъра на земеделието и храните.
„Новият цифров регистър на трайните насаждения, оранжериите и парниците трябва да даде на държавата реална картина на производството и да помогне субсидиите да се насочват към действително съществуващи и поддържани стопанства, като същевременно подобри контрола и планирането на бюджетите.“